Обичам моя град - морски, прекрасен,

за сърцето ми той е като песен...

Обичам моя град -

особено сутрин, особено празен...

макар и прашен, макар и мръсен,

за някои хора също и тесен...

Има сякаш сутрин някаква магия -

по улиците ухае на кафе,

и срещам лица най-различни -

много рядко едно със друго идентични...

Какво ли случвало се е на тез Балкани?

Какви етноси са тук живяли?

Оставили своите семена,

като космически букет от лица и имена...

И всички те са толкова различни

и чувството е, че ги обичам всички -

дори  и да изглеждат безразлични.