Обичам моя град - морски, прекрасен,
за сърцето ми той е като песен...
Обичам моя град -
особено сутрин, особено празен...
макар и прашен, макар и мръсен,
за някои хора също и тесен...
Има сякаш сутрин някаква магия -
по улиците ухае на кафе,
и срещам лица най-различни -
много рядко едно със друго идентични...
Какво ли случвало се е на тез Балкани?
Какви етноси са тук живяли?
Оставили своите семена,
като космически букет от лица и имена...
И всички те са толкова различни
и чувството е, че ги обичам всички -
дори и да изглеждат безразлични.
© Есфир Асфар Всички права запазени