Nov 20, 2006, 1:32 PM

Вдигна се бавно мъглата... 

  Poetry
661 0 8

Вдигна се бавно мъглата,
звънна, заискряла  тревата.
Със писукане в цветна леха,
две врабчета си поделиха троха.
На перваза ми, саксия със билка,
се целува с лъчи през стъкла.
От простира прането танцува,
на въжето склонило глава.
Гледах светът през прозореца,
през  пердета... луна и звезди.
Днес оглеждам се в стъпките си,
слънцето в тях, как блести.
В две ръце обич съм сбрала,
и положих в нозете си  сила.
Усмихната, излизам от стаята,
а небето...то е моя закрила.





© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??