20 нояб. 2006 г., 13:32

Вдигна се бавно мъглата... 

  Поэзия
663 0 8

Вдигна се бавно мъглата,
звънна, заискряла  тревата.
Със писукане в цветна леха,
две врабчета си поделиха троха.
На перваза ми, саксия със билка,
се целува с лъчи през стъкла.
От простира прането танцува,
на въжето склонило глава.
Гледах светът през прозореца,
през  пердета... луна и звезди.
Днес оглеждам се в стъпките си,
слънцето в тях, как блести.
В две ръце обич съм сбрала,
и положих в нозете си  сила.
Усмихната, излизам от стаята,
а небето...то е моя закрила.





© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??