O, вдъхновение мое, ти не си мое.
ТИ идваш като светъл лъч и разпръскваш светлина.
ТИ си отиваш и като вятър минаваш през косите ми.
Не, ти оставаш блясъка светъл, който свети в тъмата.
Аз не съм, аз когато те нося, защото никой човешки аз е
неспособен да те притежава.
ТИ си ясен знак, ти си съкровеното в сърцата.
Без теб не мога да живея, без теб няма смисъл живота.
ТИ си красотата, идваща отвътре и заличаваща онова,
несъвършенното у мен...
Затова оставаш в сърцето ми отпечатък, за да знам, че
съм живял истински живот. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up