O, вдъхновение мое, ти не си мое.

                                   ТИ идваш като светъл лъч и разпръскваш светлина.

                                   ТИ  си отиваш и като вятър минаваш през косите ми.

                                   Не, ти оставаш блясъка светъл, който свети в тъмата.

                                   Аз не съм, аз когато те нося, защото никой човешки аз е

                                               неспособен да те притежава.

                                    ТИ си ясен знак, ти си съкровеното в сърцата.

                                    Без теб не мога да живея, без теб няма смисъл живота.

                                    ТИ си красотата, идваща отвътре и заличаваща онова,

                                              несъвършенното у мен...                                    
                                    Затова оставаш в сърцето ми отпечатък, за да знам, че

                                                       съм живял истински живот.

                                      И дано аз да оставя отпечатък, за да усетя, че някога съм

                                                        бил истински човек.