O, вдъхновение мое, ти не си мое.
ТИ идваш като светъл лъч и разпръскваш светлина.
ТИ си отиваш и като вятър минаваш през косите ми.
Не, ти оставаш блясъка светъл, който свети в тъмата.
Аз не съм, аз когато те нося, защото никой човешки аз е
неспособен да те притежава.
ТИ си ясен знак, ти си съкровеното в сърцата.
Без теб не мога да живея, без теб няма смисъл живота.
ТИ си красотата, идваща отвътре и заличаваща онова,
несъвършенното у мен...
Затова оставаш в сърцето ми отпечатък, за да знам, че
съм живял истински живот. ...