Nov 15, 2007, 10:07 PM

Вдъхновение 

  Poetry » White poetry
648 0 3

Дълго време спа душата ми любима.

Светлина не виждаше, тъжна беше.

Самотата в ней царуваше,

вдъхновението странстваше.

Попътува то из света и

при мен се завърна обогатено и

жадно за изява на сцена.

 

Природа... Вселена... Всемир.

Дъга от цветове,

пъзел от чувства,

красота в детайли,

контрасти по пътя.

 

Вдъхновението е било винаги в мен,

но искрица е трябвало да го запали някой ден.

Сили в себе си усещам и

ураган ще предизвикам,

но мечтите си ще сбъдна -

риска аз поемам.

© София Русева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??