15 нояб. 2007 г., 22:07

Вдъхновение 

  Поэзия » Белые стихи
647 0 3

Дълго време спа душата ми любима.

Светлина не виждаше, тъжна беше.

Самотата в ней царуваше,

вдъхновението странстваше.

Попътува то из света и

при мен се завърна обогатено и

жадно за изява на сцена.

 

Природа... Вселена... Всемир.

Дъга от цветове,

пъзел от чувства,

красота в детайли,

контрасти по пътя.

 

Вдъхновението е било винаги в мен,

но искрица е трябвало да го запали някой ден.

Сили в себе си усещам и

ураган ще предизвикам,

но мечтите си ще сбъдна -

риска аз поемам.

© София Русева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??