Вдъхновено
Искам някой и на мен да каже
"Толкова те дирих"...
Или да ми посвети "Писмо", в което
цялата си обич да сбере...
Искам някой и за мен да каже
"Приличаш ми на капчица роса"...
или пък "Сватбено хоро"
със мен да изиграе
"Под боровете" гордо извисени...
Искам някой и на мен да подари
част от своята "Душа".
А не като "Изхвърлени цветя"
душата ми все да лежи на пода...
Искам някой и за мен да напише
"Две пътеки с теб да извървим",
а аз "Завинаги със тебе ще остана"
"Роза в равнината, в твойта длан"!
Ала Ханчев и Евтимов ме не знаят
и нищо, че разтворила крилете
на книгите им, жадно пак чета...
Разбрах...
Ще пиша Аз за себе си!
© Илияна Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Имай надежда.Ще ти се се случи някой ден.Пожелавам ти го искренно.
-
Ами да, правилно, и това върши работа, нали?
Какъв ведър финал на едно иначе меланхолично стихотворение! -
Разбираема ти е поезията, браво!Поздрав от мен!!!
-
Ами... сбъркала съм...
Ала Ханчев и Евтимов ме не знаят
и нищо че разтворила крилете.
На книгите им жадно пак чета...
Разбрах...
Ще пиша Аз за себе си!
Наистина, не очаквам да ме разберете, но благодаря на всички Ви, че отделяте от времето си де прочетете и моите редове и да ми оставите усмивка, благодаря! -
не, имах предвид това: Ала Ханчев и Евтимов ме не знаят
и нещо че разтворила крилете.
На книгите им жадно пак чета...
Разбрах...
Ще пиша Аз за себе си!
нещо ми се губи смисъла... -
Това са заглавия от произведения на двамата писатели Ханчев и Евтимов, опитах се да ги подбера според моето виждане и да изразя себе си. Зная, че не всеки ще ги разбере...
-
последният ти стих е малко объркан...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
