Castaneda (Ле Бед)
29 46
Jul 28, 2015, 8:47 AM

Вдъхновено от Хенри Милър 

  Poetry » Phylosophy
5.0 (5)
969 0 4
Из брулени хълмове скатавах душата си,
малцина я виждаха,
мнозина отрекоха.
Аз исках да бъда на времето смисъла,
но "време" и "смисъл" на глад ме обрекоха.
Откакто човекът "изправен" се водеше,
събирам в кутия мечти неизлюпени,
че всякое време "ново" наричано
ще ражда поети и музи съблечени...
Когато човек е в средата на дните си,
облечен е вехто, във скъсани думи,
седящ на терасата, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ле Бед All rights reserved.

Random works
  • СимонаСтойкова (Simone) Малка Тишина
    Малка Тишина
  • Burns On Repeat
    I'd rather be the liver of Prometheus than live in this illusion of deliverance The more you know, t...
  • Reddas (Кейтлин А.) Into the Storm
    Cool shimmering light lingers around. Leaves of the autumn break the sound. (And) Only the whispers ...
  • Rois (Събина Брайчева) My Sweet November
    My sweet November night… I remember the cold, and there was no light, and I was so bold… My sweet No...

More works »