Вече не си мой

Jul 15, 2007, 8:44 PM

Poetry

695 0 2

Вече не си мой,

няма да плача, а ще надигна радостен вой!

Защото не мога да се задоволя

да бъда от всичките една,

помни - всичко се връща

и някой ден,

когато дойдеш в мойта къща

и молиш ме на колене

да бъдеш с мен,

моят отговор ще бъде НЕ!!!

Който си мисли,

че ще моля да съм с теб - греши

Не мога да бъда с такъв като теб - помни.

В живота има хиляди мъже,

а аз пък още съм дете...

Използваш ти всички момичета,

като обсиваш ги с подаръци и комплименти...

А те обичат да са с тебе в тези моменти...

ПОМНИ, че няма да плача,

че вече не си мой...

Ще надигна радостен вой,

макар със пълни очи... със сълзи...

Колкото и да ме боли...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

LYCKI (Росица Петрова)

2007-07-16T06:38:41+03:00

Похвална е позицията,която заема героинята,а следователно и авторката!Поздрав!
posh` (Таня Атанасова)

2007-07-15T22:23:12+03:00

Похвално е описаното в стихотворението!Защото е най-трудно да обърнеш нова страница в живота си и да продължиш напред...Ако е по действителен случай,знай,че ме караш да се гордея с теб направо и ти трябва да се гордееш със себе си!