Ще те посрещна, вече съм готова...
От паяжина рокля изтъках,
от раните - червената отрова
на устните лежерно се разля.
За булото сънувах самодива.
Дойде безшумно със венец роса,
остави го, безмълвна си отиде,
но ми остави тайнствена негá.
Нозете ми останаха си боси -
със раните, с които остарях.
Встрастената си плът ще нося
по чергата, тъкана с всеки грях. ...