Ще те посрещна, вече съм готова...

От паяжина рокля изтъках,

от раните - червената отрова

на устните лежерно се разля.

За булото сънувах самодива.

Дойде безшумно със венец роса,

остави го, безмълвна си отиде,

но ми остави тайнствена негá.

Нозете ми останаха си боси -

със раните, с които остарях.

Встрастената си плът ще нося

по чергата, тъкана с всеки грях.

Косите ми - ръкойка жито,

превързана със як конец

са сплетени като десници,

посипани със див прашец.

Душата ми... горяща лава

изригнала от миг на страст,

помита кръста и олтара...

И не признава Бог и власт.

Ще те посрещна, вече съм готова,

като откъснат грозд узрял.

Ела, вкуси ме – сладост нова

със мен отново възмъжал.