Вечер

И отново вечер, тъжна и самотна

е дошла при мен жестока.

От живота миг отнема тя, наречен ден,

а от радостите дневни оставам аз лишен.

* * *

За утешение на тяло носи мъничко отмора

а на тъжната душа - пътека.

И тръгва, не литва тя нейде към звездите

с другари само спомените и мечтите.

* * *

А с мислите в двубоя вече съм без сили.

С какво виновен съм, че искам

съвет да взема отзвездите,

та нали говорят, че те на хора са душите?

* * *

И на помощ идва ми съня.

Но що за помощ е това?

Щом като отново явяваш ми се ти

и подклаждат старата тъга.

* * *

Че не мога аз да те прегърна

и да почувствам твойта топлина,

та с нежни устни да превърна

във реалност близостта.

25,01,1990г.