Вечер
И отново вечер, тъжна и самотна
е дошла при мен жестока.
От живота миг отнема тя, наречен ден,
а от радостите дневни оставам аз лишен.
* * *
За утешение на тяло носи мъничко отмора
а на тъжната душа - пътека.
И тръгва, не литва тя нейде към звездите
с другари само спомените и мечтите.
* * *
А с мислите в двубоя вече съм без сили.
С какво виновен съм, че искам
съвет да взема отзвездите,
та нали говорят, че те на хора са душите?
* * *
И на помощ идва ми съня.
Но що за помощ е това?
Щом като отново явяваш ми се ти
и подклаждат старата тъга.
* * *
Че не мога аз да те прегърна
и да почувствам твойта топлина,
та с нежни устни да превърна
във реалност близостта.
25,01,1990г.
© Бойко Фильов Всички права запазени