Jan 26, 2012, 10:59 AM

Вечер 

  Poetry » Landscape
606 0 2
Когато звездите се родят
във вечер непокорно тиха.
Тогава сърцето ти излиза
на разходка в необята.
Да погали вятъра, луната.
Да се посмее със тревата.
Щом вечер непокорно тиха
в покоите си те повика.
Заслушан в красотата,
ти светило в небосклона ставаш.
Чифт очи - пламнали мечти -
небесните елмази им подражават. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Спирова All rights reserved.

Random works
: ??:??