La-magnifique (Антония Спирова)
56 95
Jan 26, 2012, 10:59 AM

Вечер 

  Poetry » Landscape
512 0 2

 

Когато звездите се родят

във вечер непокорно тиха.

Тогава сърцето ти излиза

на разходка в необята.

Да погали вятъра, луната.

Да се посмее със тревата.

 

Щом вечер непокорно тиха

в покоите си те повика.

Заслушан в красотата,

ти светило в небосклона ставаш.

 

Чифт очи - пламнали мечти -

небесните елмази им подражават.

 

Във този миг застопорен.

Когато се разтваряш в наслаждение.

Луната ти се кланя и въздиша -

божествено творение.

 

Тогава вятърът опитомен

върху ù две очи изписва.

Тя иска да е като теб.

Шептят звездите.

И свойто вдъхновение на твойто

съзерцание приписват.

© Антония Спирова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??