Вечер

26 янв. 2012 г., 10:59

Поэзия » Пейзажная

513 0 2

Когато звездите се родят

във вечер непокорно тиха.

Тогава сърцето ти излиза

на разходка в необята.

Да погали вятъра, луната.

Да се посмее със тревата.

Щом вечер непокорно тиха

в покоите си те повика.

Заслушан в красотата,

ти светило в небосклона ставаш.

Чифт очи - пламнали мечти -

небесните елмази им подражават.

Във този миг застопорен.

Когато се разтваряш в наслаждение.

Луната ти се кланя и въздиша -

божествено творение.

Тогава вятърът опитомен

върху ù две очи изписва.

Тя иска да е като теб.

Шептят звездите.

И свойто вдъхновение на твойто

съзерцание приписват.