Вечерта се спусна тиха.
Слънцето във залеза се скри.
Вятърът игрив утихна,
легна в купчина листа да спи.

Вечерта е влюбена в звездите -
отдалече я привличат с плам.
Те трептят във висините
и огряват пътя ѝ до там.

А загледана във мрака
в тъмното останала сама,
споменът далечен чакам,
от отминал, той не ме видя…

Вечер нежна синьо-сива
към звездите тръгна, а нощта
с наметало ме завива
и ме гали с есенни листа…