Така е тихо край Марица в Януари!
В обувките ми разговаря с мен студа.
И всяка плочка е като товарна гара
за композицията си избрала си звезда.
В душата ми вилнее люта Хала,
живееща във нощната река...
Престорена във образ на жена
и прелъстила моите другари!
Дали ще се завърна в светлина
родена от Луната - лампа стара?
И ще ми шепне ли всевечната река
съдбовни думи за Любов и Красота? ...