Вечерна Марица

20.03.2018 г., 9:01 ч.

Поезия » Пейзажна

495 2 3

Така е тихо край Марица в Януари!
В обувките ми разговаря с мен студа.
И всяка плочка е като товарна гара
за композицията си избрала си звезда.

В душата ми вилнее люта Хала,
живееща във нощната река...
Престорена във образ на жена
и прелъстила моите другари!

Дали ще се завърна в светлина
родена от Луната - лампа стара?
И ще ми шепне ли всевечната река
съдбовни думи за Любов и Красота?

Изправен и самотен на брега
стоя зареян в звездното небе.
А погледът ми по реката тича...

Сребрее тихо моята коса!
Към среща със безкрайното море
усещам как живота ми изтича...

Вдъхновено от фотографията на Даниел Чобанов: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1570835042952250&set=a.185685211467247.34457.100000773071326&type=3&theater

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2018-03-22T15:56:29+02:00

Е, чудесно е! Хубаво се е получило! Поздрави!
Plevel (Силвия Илиева)

2018-03-21T00:01:55+02:00

Освен всичко друго, много ми харесват детайлите и неочакваните препратки в стиховете ти. Находчиво и умело жонглиране с въображение и емоция, включвайки най-невероятни невъзможности. Браво!
генек (Георги Коновски)

2018-03-20T16:55:52+02:00

Хубаво...