Jan 25, 2014, 4:58 PM  

Вечерна Соната 

  Poetry » Phylosophy
1013 4 11
Тихо звездата ми пада
върху смълчаните къщи...
С нея живях, с нея вярвах,
с нея живота завръщах.
И само тя ми остана
върху небето студено,
докато имам желание
към вечерта да погледна.
Ето ятата отлитат
чужди и някак далечни,
но като болка ме вплита
тяхното скитане вечно... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
: ??:??