Тихо звездата ми пада
върху смълчаните къщи...
С нея живях, с нея вярвах,
с нея живота завръщах.
И само тя ми остана
върху небето студено,
докато имам желание
към вечерта да погледна.
Ето ятата отлитат
чужди и някак далечни,
но като болка ме вплита
тяхното скитане вечно... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация