Вечерно

Feb 11, 2018, 12:39 AM 2018-02-11T13:14:38+02:00

Poetry » Love

391 3 6

Застилам леглото

и слагам двете стари възглавници

пълни със спомени

и със солта от сълзи изплакани.

Аз и нощта сме верни приятели.

Тя ме забавлява със сънища,

а аз й оставям мечтите...

и чаша вино недопито,

първа целувка забодена в сърцето,

една изстрадана раздяла...

Споделям с нея самотата

закачена на крехкото ми рамо -

родена от несбъднати срещи.

Застилам леглото

и слагам двете стари възглавници,

пълни със спомени

и с онзи омайващ дъх на любов

Please sign in with your account so you can comment and vote.

slaveja123 (Слава Костадинова)

2018-06-01T23:05:26+03:00

Влагодаря Владислав
vladetoned (Владислав Недялков)

2018-02-12T22:30:51+02:00

Красиви поетични образи - „старите възглавници, напоени с любов и сълзи”! Любимо е!
slaveja123 (Слава Костадинова)

2018-02-11T17:13:38+02:00

благодаря Маргарита, Младен, Надежда
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-02-11T09:45:44+02:00

Тъжно!
vega666 (Младен Мисана)

2018-02-11T09:23:18+02:00

Въздействаща поетична и елегична изповед. Двете стари възглавници, за едната от които липсва носителят на любовта, освен като спомен. Адмирации за стиха.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-02-11T07:30:24+02:00

Хубави са твоите възглавници. Остави им и нещо друго! Те ще ти го върнат в сънища!