11 feb 2018, 0:39  

Вечерно 

  Poesía » De amor
390 3 6

Застилам леглото

и слагам двете стари възглавници

пълни със спомени

и със солта от сълзи изплакани.

Аз и нощта сме верни приятели.

Тя ме забавлява със сънища,

а аз й оставям мечтите...

и чаша вино недопито,

първа целувка забодена в сърцето,

една изстрадана раздяла...

Споделям с нея самотата 

закачена на крехкото ми рамо -

родена от несбъднати срещи.

Застилам леглото

и слагам двете стари възглавници,

пълни със спомени

и с онзи омайващ дъх на любов

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??