Dec 10, 2007, 3:11 PM

Вечерно изгрява самотата 

  Poetry » Love
717 0 21

Вечерно изгрява самотата,

обичана от нежната зора.

Забравила какво е красотата

на своя изгрев oт цветя.

 

Стаена вътре в мрака,

обичаща, красива и сама,

плачеща пред свойта стара стряха,

копнееща за малко светлина.

 

Пееща екстровертно със звездите,

изплаква си тъгата в сълзи.

Влюбено, копнежно го сънува

и да е до щастието тя бленува.

.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??