Не оставяш буйните следи,
а някъде далече все
скиташ
и не молиш за копнежите от
сетните беди,
сякаш в благите очи преливат
си реките.
Само в спомените нежни гаснеш
вечер
и пред прага на дома топят се
свещи,
на пътищата Божии ранимата ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up