Не оставяш буйните следи,
а някъде далече все
скиташ
и не молиш за копнежите от
сетните беди,
сякаш в благите очи преливат
си реките.
Само в спомените нежни гаснеш
вечер
и пред прага на дома топят се
свещи,
на пътищата Божии ранимата ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация