Ръката трепери, изпуска перото
и тръпки минават по гладката кожа безспирно.
Устни шептят в тишината
твоята песен. Немирно,
сърцето копнее за ласка от тебе...
Души ме, души ме небето,
земята и стаята пуста.
Не, няма надежда.
Небето - пак сиво.
Земята - пак глуха.
Нощем заспивам унило.
Дъх леден те вика отново ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up