Вечна тъга

2.09.2008 г., 12:07 ч.

Поезия » Любовна

935 0 8

Ръката трепери, изпуска перото
и тръпки минават по гладката кожа безспирно.
Устни шептят в тишината
твоята песен. Немирно,
сърцето копнее за ласка от тебе...
Души ме, души ме небето,
земята и стаята пуста.
Не, няма надежда.
Небето - пак сиво.
Земята - пак глуха.
Нощем заспивам унило.
Дъх леден те вика отново ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вечна тъга

Искате да прочетете повече?

Предложения