Aug 10, 2013, 10:09 AM  

Вечни небеса 

  Poetry » Phylosophy
491 0 0

Вечни небеса



Понесена из мисли и въпроси
през истини, миражи и мечти,
а времето на гребена ме носи,
където няма горест от злини.

Светлина. Магия. И надежда.
И трепет. Зов. През правила.
Светът нашепва ми, отрежда:
сестра на слънцето и любовта!

Звезди в очите ми се отразяват!
Комети и Планети! Чудеса!
Разбирам, че човек не остарява
с добрите мисли, чувства и дела.

Те бликнал Извор са за Благо
със чудодейна сила, светлина
и всичко светло, хубаво, мечтано -
ще оживи самите вечни небеса.

 

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??