Aug 10, 2013, 10:09 AM  

Вечни небеса 

  Poetry » Phylosophy
539 0 0
Вечни небеса
Понесена из мисли и въпроси
през истини, миражи и мечти,
а времето на гребена ме носи,
където няма горест от злини.
Светлина. Магия. И надежда.
И трепет. Зов. През правила.
Светът нашепва ми, отрежда:
сестра на слънцето и любовта!
Звезди в очите ми се отразяват!
Комети и Планети! Чудеса!
Разбирам, че човек не остарява ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Random works
: ??:??