10.08.2013 г., 10:09 ч.  

Вечни небеса 

  Поезия » Философска
521 0 0
Вечни небеса
Понесена из мисли и въпроси
през истини, миражи и мечти,
а времето на гребена ме носи,
където няма горест от злини.
Светлина. Магия. И надежда.
И трепет. Зов. През правила.
Светът нашепва ми, отрежда:
сестра на слънцето и любовта!
Звезди в очите ми се отразяват!
Комети и Планети! Чудеса!
Разбирам, че човек не остарява ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Предложения
: ??:??