Apr 1, 2025, 12:11 PM

Вечният път 

  Poetry » Other
29 0 0
Аз влизам в този ад непредсказуем
с объркан ум, с помръкнало лице,
животът е назад неописуем,
смъртта протяга кървави ръце.
Назад не може никой да се върне,
на всякакви надежди слагам кръст,
като ламя смъртта ще ме погълне,
след мене ще остане само пръст.
Във вечния си път ще бъда тиха,
земята ще ме скрие в своя джоб,
смъртта е тайна, скръбна, чернолика,
ковчегът ще потъне в моя гроб. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Милева All rights reserved.

Random works
: ??:??