1 abr 2025, 12:11

Вечният път 

  Poesía » Otra
36 0 0
Аз влизам в този ад непредсказуем
с объркан ум, с помръкнало лице,
животът е назад неописуем,
смъртта протяга кървави ръце.
Назад не може никой да се върне,
на всякакви надежди слагам кръст,
като ламя смъртта ще ме погълне,
след мене ще остане само пръст.
Във вечния си път ще бъда тиха,
земята ще ме скрие в своя джоб,
смъртта е тайна, скръбна, чернолика,
ковчегът ще потъне в моя гроб. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Милева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??