В огромната и мъртва пустиня,
по пясъка босонога, невинна,
в облаче прах потайва се вечност,
с крещящо-всемирната звездност,
а спомени тихо се врязваха
пустинно и мъртво във залеза,
със чувства нетленни, тъй сини...
Чудати сенки на балерини,
летяха безбрежно, безкрилно,
като призрачно-мрачни видения
на облачета с капки последни,
от времето, споменно-сънно ...