тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
10.01.2008 г., 1:36 ч.

Вечност 

  Поезия » Философска
587 0 22
В огромната и мъртва пустиня,
по пясъка босонога, невинна,
в облаче прах потайва се вечност,
с крещящо-всемирната звездност,
а спомени тихо се врязваха
пустинно и мъртво във залеза,
със чувства нетленни, тъй  сини...
Чудати сенки на балерини,
летяха безбрежно, безкрилно,
като призрачно-мрачни видения
на облачета с капки последни,
от времето, споменно-сънно
като люлка, шеметна-залезна
понесла се, тъй искрено-жалостно...

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??