LuluSana (Румяна Маринова)
163 68
Jun 15, 2019, 10:36 PM

Вечност 

  Poetry » Phylosophy
520 0 0
И когато, там сред тревите
заспя вечния си звезден сън.
И когато сутрин, роса ми мие очите
и ме буди птичият хор.
И тогава ефирна, невидима, лека,
ще идвам в тъжния ти делник.
Със тихия полъх на вятъра,
ще бъда нежно докосване.
Блясък и спомен в очите ти
по невъзвратимите, отминали дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??