LuluSana (Румяна Маринова)
154 66
15.06.2019 г., 22:36 ч.

Вечност 

  Поезия » Философска
449 0 0

И когато, там сред тревите
заспя вечния си звезден сън.
И когато сутрин, роса ми мие очите
и ме буди птичият хор.

 

И тогава ефирна, невидима, лека,
ще идвам в тъжния ти делник.
Със тихия полъх на вятъра,
ще бъда нежно докосване.

 

Блясък и спомен в очите ти
по невъзвратимите, отминали дни.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??