Вечност в окото ми

Aug 18, 2013, 8:32 PM

Poetry » Phylosophy

422 0 0

Прашинка вечност влезе в окото ми,
не бързам да я вадя.
Аз съм сламка от сено в купа,
безкрайна сгъната диплянка
в блаженството от самота.
Обичам изповедта на тревите
и на бездомните скали,
белите коси на орлите...
Благословен е оня, разбрал
дори и дума
от метафората на Ницше.
Просто полудявам от щастие ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Вечност в окото ми

Want to read more?

Random works