Прашинка вечност влезе в окото ми,
не бързам да я вадя.
Аз съм сламка от сено в купа,
безкрайна сгъната диплянка
в блаженството от самота.
Обичам изповедта на тревите
и на бездомните скали,
белите коси на орлите...
Благословен е оня, разбрал
дори и дума
от метафората на Ницше.
Просто полудявам от щастие ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация