"Животът е само един миг между две вечности." Сократ

                 „ Често за да живееш е нужно повече мъжество, отколкото, за да умреш.”

                                        Виторио Алфиери

Дори да пукат клоните, не скачай! 

Последният ни полет е от страхове.

 Дървото вечно обитаваме,

а то трогателно ни вдъхновява

за пролетни гнезда

и звездни светлини, с които топлим

влюбените си ръце.

За мънички животи, които избуяват.

За люлките на краткото ни щастие,

за бели Коледи в косите...

Аз знам, че има ветрове,

аз знам, че има урагани,

злокобна суша, дървояди,

но те са фон за живите му корени.

За  непобедимите му клони,

за изумрудените му листа

и за трептящата му аура

сред  съвършенството на птиците.

Дори да пукат клоните, дори  да се тресат -

не скачай!

Анатемосай рогатите си страхове!

Защото над небето има пак небе

и всичко е безкрайно...

Дървото ни е недовършената приказка,

а аз обичам  приказните чудеса.

Това дърво е съкровената ми обич,

до болка, до блажената сълза,

до глухотата на копнежния ми стон,

оттекващ в пропастта на моя дух.

Обичам го до неизмислената дума

за силата на любовта ми,

до одата на мойта страст,

с която разлюлявам Вселените,

до вопъла на вечната прегръдка...

Дори  във  яростта на  дните

 бленувам и последната му вейка...

Послушай себе си, поспри!

Дори да пукат клоните, не бързай!...