"Животът е само един миг между две вечности." Сократ
Дори да пукат клоните, не скачай!
Последният ни полет е от страхове.
Дървото вечно обитаваме,
а то трогателно ни вдъхновява
за пролетни гнезда
и звездни светлини, с които топлим
влюбените си ръце.
За мънички животи, които избуяват.
За люлките на краткото ни щастие,
за бели Коледи в косите...
Аз знам, че има ветрове, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация