Веднъж така се бях разпял под душа –
не ме е еня кой отде ме слуша.
Звъни се, аз обаче не излизам:
отключено е, който е - да влиза!
Съседката вратата ми отвори,
аз млъкнах, а пък тя ме заговори:
- О, значи ето ти къде живееш!
През два етажа слушам, като пееш.
Не знам коя така те вдъхновява,
но знаеш ли – добре се получава!
Аз ѝ отвърнах:
- Влез и се събличай! ...