Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
3.08.2012 г., 10:12 ч.

Веднъж така се бях разпял под душа 

  Поезия » Хумористична
647 0 4
 
Веднъж така се бях разпял под душа –
не ме е еня кой отде ме слуша.

Звъни се, аз обаче не излизам:
отключено е, който е - да влиза!

Съседката вратата ми отвори,
аз млъкнах, а пък тя ме заговори:

- О, значи ето ти къде живееш!
През два етажа слушам, като пееш.
Не знам коя така те вдъхновява,
но знаеш ли – добре се получава!

Аз ѝ отвърнах:
- Влез и се събличай!
Халат и пенюар не си обличай –
вода гореща и студена има,
а още няма шест и половина.
Акустиката тука е такава,
и затова така се получава.

И си направихме такъв спектакъл!

Мъжът ѝ, като чул, и се разплакал.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Определено е много весело и добро
  • от радост трябва да е било
  • Даммм, и аз подозирам, че се е получил ефектът на многогласното пеене на грузинските мъжки хорове... може би малко фалшиво...
    А стихът е добра задявка
    Поздрав!
  • Ама защо така сте разплакали горкия мъж на съседката! Може би просто сте пяли фалшиво, няма от какво друго да е Поздрави, Ангар!
Предложения
: ??:??