Monny (Симона Гълъбова)
223 764
Jun 17, 2010, 5:48 PM

Вега 

  Poetry » Love
453 0 3

Била съм, съм и пак ще съм

онази стая, гдето вечер си почиваш,

когато се редуват гръм след гръм,

пак аз ще бъда името, което сричаш…

 

И щом узнаеш силата на самотата,

пак моя дъх ще търсиш под дърво и камък,

а аз ще чакам, скрита в тъмнината,

за да даря сърцето ти с безценен пламък…

 

Била съм, съм и пак ще съм

това парченце, дето не ти дава мира,

онази, ярката звезда от твоя сън,

която се роди в съзвездието Лира…

 

И щом узнаеш смисъла на небесата,

пак моята любов ще бъде знака

на истинската приказка за чудесата

и пътите, в които ти си плакал!

 

 

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??