17 jun 2010, 17:48

Вега 

  Poesía » De amor
449 0 3

Била съм, съм и пак ще съм

онази стая, гдето вечер си почиваш,

когато се редуват гръм след гръм,

пак аз ще бъда името, което сричаш…

 

И щом узнаеш силата на самотата,

пак моя дъх ще търсиш под дърво и камък,

а аз ще чакам, скрита в тъмнината,

за да даря сърцето ти с безценен пламък…

 

Била съм, съм и пак ще съм

това парченце, дето не ти дава мира,

онази, ярката звезда от твоя сън,

която се роди в съзвездието Лира…

 

И щом узнаеш смисъла на небесата,

пак моята любов ще бъде знака

на истинската приказка за чудесата

и пътите, в които ти си плакал!

 

 

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??