petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
Jun 21, 2007, 6:36 AM

Век на излишества 

  Poetry
745 0 15


Будувах с луната, сред синьо изгряла,
унасях се в тъжните спомени денем.
В дирите наши полека пристъпвах -
листата във парка напомняха есен...


Тихите стъпки, любовни, запомниха
пейки, рисувани с дланите топли.
А пясъкът, нощем, изстиващ тъй бавно,
разбудена жар бе запазил в телата ни.


Търговец ти беше - продаде душата,
подобно на стока пазарна предложи.
А моята... счупи на малки парчета.
Остава ми болката. Късно е вече.


А мъничко само за себе си исках -
пристанище тихо и топло, спокойно.
От излишествата на века да се спасим
в уюта на чувства, за двама достоен.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??