21 jun 2007, 6:36

Век на излишества 

  Poesía
786 0 15
Будувах с луната, сред синьо изгряла,
унасях се в тъжните спомени денем.
В дирите наши полека пристъпвах -
листата във парка напомняха есен...
Тихите стъпки, любовни, запомниха
пейки, рисувани с дланите топли.
А пясъкът, нощем, изстиващ тъй бавно,
разбудена жар бе запазил в телата ни.
Търговец ти беше - продаде душата,
подобно на стока пазарна предложи.
А моята... счупи на малки парчета.
Остава ми болката. Късно е вече. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??