Тъжна песен в тъжна утрин зазвучава,
улицата малка с бедна кръв залята,
така осъмва София на мизерия богата.
Страна вековна с традиции, но къде ù е красотата?
Отидоха си хората добри за чуждите страни
и как така страна без хора?
Как преди повече от сто лета гинеха за свобода,
така и днес ще гинат.
Кауза по-голяма и от мизерни къс хляб, за които
до сега се бориха, сега за бъдеще ще гинат тези хорица!
И няма веч милост за черни поробител,
има само съд пред силата на вековния род български. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up