Тъжна песен в тъжна утрин зазвучава,
улицата малка с бедна кръв залята,
така осъмва София на мизерия богата.
Страна вековна с традиции, но къде ù е красотата?
Отидоха си хората добри за чуждите страни
и как така страна без хора?
Как преди повече от сто лета гинеха за свобода,
така и днес ще гинат.
Кауза по-голяма и от мизерни къс хляб, за които
до сега се бориха, сега за бъдеще ще гинат тези хорица!
И няма веч милост за черни поробител,
има само съд пред силата на вековния род български. ...