Великата Апатия

Dec 9, 2008, 8:04 PM

Poetry

859 0 7

Преплитат се слънцата,
образувайки мъгли...
Дъгата пак потъва в черно...
Не искам думите ви - НЕ!
от тях боли,
... но тишината
ме поглъща
безрезервно:
Не знам защо така горчи...
когато сладкото във мене корен пусне...
аз искам нещо пак да грабне моите очи
да ме разтърси... развълнува... и последва: ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Великата Апатия

Want to read more?

Random works